Четвъртък, 19 Ноември 2009 22:48    Array Печат Array
Уникални находки в Източната могила край Караново
Фото - Фоторепортаж

След сребърните чаши с позлата, открити от археолозите в екипа на Веселин Игнатов, на бял свят се показа уникален стъклен ритон с неизвестно животно, златен пръстен със скъпоценен камък и монети, които отнасят възможната датировка на гробницата в първи век от новата ера.

През 2008 г. при спасителни разкопки след иманярски набези на Източната могила, археологът Веселин Игнатов разкри останки от четирикола антична кола с впряг от два коня и куче. Колата се отличава с големия размер на колелата - диаметър 1, 20 м. Запазените следи от дърво дават представа за нейната конструкция и общ изглед. Впечатляваща е декорацията от бронзови апликации на коша на колата. Още по богато са украсени ярема и сбруите на конете.

През октомври 2009 г. екипът продължи разкопките на Източната могила, при които се разкри зидана сводеста гробница на тракийски аристократ с размери 4 на 3 метра. Погребението е извършено чрез трупоизгаряне. Гробният инвентар е изключително богат:
- комплект бойно въоръжение: дълъг меч, къс меч, кама, плетена ризница, копия-5 бр., 3 щита
- глинени, стъклени (между тях рядко срещан ритон), бронзови съдове (ойнохое, патера, леген, кана, касероле, съд с чучур изобразяващ глава на глиган)
- стригилодържач със стригили
- бронзов канделабър с лампа
- две сребърни чаши с фигурални изображения с позлата.
- тоалетно съндъче с бронзова украса
- накити: сребърни фибули, златни пръстени с геми, коланни сребърни апликации и др.
- сребърни монети (на Август и Тиберий)

Стъкленият ритон е вторият с украса, който съществува в България, има още два с по-опростена форма. Другият декориран стъклен ритон е в Старозагорския музей, третият прозрачен рог е открит тази година от Диана Димитрова край Сливен, другият е в колекцията на братя Бобокови. Сегашната находка изобразява част от неизвестно засега животно. Подобни уникати от стъкло са изключителна рядкост в световно отношение и могат да се видят само на няколко места като Британския музей и музеят в Кьолн.

Сребърните чаши с позлата, по които виждаме ювелирно изобразени еросчета и екзотични плодове, непознати по нашите земи, са с двуслоен корпус и изпълняват и ролята на термос за напитки. Посетители на разкопките се шегуват, че явно в античността не са били непознати някои технологични улеснения на съвременния живот. Изработката на детайла е на нивото на Рогозенското съкровище и други топнаходки.

Мечовете на знатния тракиец са във фрагментирано състояние в земята, но реставраторката Силвия Борисова си е поставила амбициозната задача да ги извади цели от там. За целта екипът в продължение на дни обработва металните останки в гроба със специални препарати, които да стегнат и съберат в едно тънките люспички метал преди мечът да бъде отделен от въглените и пепелта от кремацията. Изваждането на бронята и останалото въоръжение цяло също е амбициозна и високотехнологична задача пред археолозите.

Единият от намерените златни пръстени е с аметист. Скъпоценният камък е с изключителна чистота и прозрачност, каквито са рядкост и в наши дни.

На основата на откритите материали погребението може да се датира към средата на І в. след Христа. От положените дарове става ясно, че покойният е член на фамилия, която принадлежи към богатата върхушка на тракийската одриска аристокрация.
Заедно с това, то е и най-ранно засвидетелстван обред на полагане край гроба на покойника на антична кола.

Намерените находки изтеглят възможната най-ранна датировка на погребението към времето, когато траките току-що са станали поданици на Римската империя, но разкопките продължават и не се знае какви изненади на научния екип ще поднесе гробницата. Може да се спекулира с възможността това да е гробът на последия тракийски владетел преди падането под римска власт, но археологът Веселин Игнатов категорично отказва да застане зад такова твърдение без сигурни доказателства.

Разкопките са стартирали и продължават по проект, финансиран от Сдружение "Културни проекти" и Обединена българска банка с първоначална субсидия в размер на 30 000 лева. Община Нова Загора е поела разходите по охраната на обекта, която е много сериозна, и по дофинансиране на работата на археолозите. За да продължат разкопките до края на ноември, да се извадят и съхранят всички находки Обединена българска банка изцяло заплати спешното изграждане на временно покритие на обекта.