Петък, 04 Февруари 2011 11:48    Array Печат Array
Виното и траките
Новини - История
 Писмените извори от Тракия изобилстват със сведения за пирове, често третирани от античните автори като обикновено пиянство. Редица древни писатели осмиват невъздържаността на траките по отношение на виното.

Анетей /античен автор/ смята, че всички траки са пияници. Дори и тракийските жени пиели чисто вино, без да го разреждат с вода. Павсаний /съвременник на траките/ специално отбелязва, че преди да влязат в сражение траките си придавали смелост чрез виното. Разбира се няма да се доверим на изказаното мнение от древните писатели, защото знаем, че гръцките писатели не са особено коректни прямо своите северни съседи – траките. Честата употреба на вино при траките трябва да свържем с техния бит и традиции.

Един от начините за консумация на вино е пирът. Пирът е основна ритуална форма на социално общуване в архаичното общество.Участието в царския пир е било белег на особена милост от страна на владетеля и тази привилегия получавали само особено заслужили хора. За участие в пира е бил необходим социален ценз – принадлежност към върхушката на обществото т.е. аристокрацията.

Пирът е кулминацията и на сватбените обреди. По време на съвместното угощение фактически настъпва помирение между двата рода – на невестата и младоженеца. По време на пир обикновено се извършва и церемонията по коронясване на владетеля във всички древни общества.
Най-важното, е че пирът има и чисто религиозен смисъл, залог за благополучие на царя, а оттук и за целия народ. Обикновено пирът се отъждествява с жертвоприношение към боговете – отделя им се част от храната и напитката.

Свещената напитка донася дълголетие, вечна младост и безсмъртие. Виното осигурява „най-добрата храна за пътуването на душата" и гарантира безсмъртието на умрелия. Самото пиене на вино и поръсване с вино има магично действие – божественото питие носи изобилие, здраве, благоденствие. Поръсването с вино има благославящо действие за траките. Свръх-божествената напитка – виното, е определящ белег на културния подреден със социални норми начин на живот. Движението на виното по вертикалната ос на ритона има ритуален смисъл, тъй като при преминаването се свързват точките „горе" и „долу", т.е. извършва се решителен преход докато се стигне до възлиянието на напитката. Именно чрез възлияние с вино се възстановява нарушеното естествено състояние на космоса и се премахва хаоса.

Литературното тракийско учение – орфизъм, приема Загрей като „първия Дионис". Загрей е пряк наследник на Зевс / върховен гръцки бог/, като баща му нему предоставил цялата световна власт. Хера / съпруга за Зевс/ обаче в изблик на ревност поръчала на титаните да го отмъкнат. При преследването той няколко пъти се превъплътил, но накрая, когато бил бик, титаните го разкъсали. Те го разкъсали на седем части и започнали да ядат тялото му, полу-сурово, полу-опечено. Атина – Палада / богиня на победоносната война/ спасила сърцето на Загрей. Зевс наредил на Семела да погълне сърцето на Загрей и по този начин я оплодил. Така се родил „втория Дионис" според литературното учение на траките.

Виното е културен дар на Дионис за човечеството, а не само характерен атрибут на бога. Пиенето е важна тема в Дионисовия мито-ритуален кръг. Чрез него постигаш бога. Пиенето става нещо като тест за принадлежност към културата.Траките разглеждали пиенето по един естествено митичен начин – виното е напитка, която има за цел да те напие, т.е. да те отведе в друг свят, поради което нарушение на нормата би било да не се напиеш, т.е. да откажеш да се приобщиш към бога.

От първата капка кръв, паднала от опашката на принесения от Мирта в жертва бик израснала и първата лоза. Жертвата винаги довежда до установяване или до възстановяване на културни норми. Краят на този процес отвежда към културния резултат – напитката. Както се вижда, това осигурява на напитката първостепенна роля в религиозните представи „смърт – плодородие – живот", както и в земеделския календар, така и в социалния живот на обществото. Ето защо тази напитка – виното, става напитка на безсмъртието.

Николай Сираков, археолог в Регионален исторически музей - Сливен