Петък, 11 Февруари 2011 10:56    Array Печат Array
Ювелирното майсторство на траките
Новини - История
 Украшенията са част от облеклото на човека. Накитите са отразявали вкуса и естетическите потребности на носителите си. Разнообразни накити са били използвани още в древността под формата на амулети и талисмани.

Други са се използвали за закопчаване на дрехи, обувки и колани, за закрепване на прическата. В началото бижутата са се изработвали от полиран камък, кост и миди. Впоследствие започват да се изработват украшения от злато, мрамор, мед, глина, кварц, малахит, ахат, хефрит, хематит и др.

В залите на Регионалния историческия музей – Сливен, може да се видят уникални произведения на ювелирното изкуство. Всред представените експонати се отличават предметите изработени от метал и полускъпоценен камък. Основни техники на изработка на металните ювелирни изделия са леене, гравиране, инкрустация, филигран, изчукване.

Остава загадка как древните траки са изработвали своите пластични украси, както и гравюри по твърдите породи скъпоценни камъни. За изработката на толкова фини и деликатни изделия, по всяка вероятност траките са използвали набор от остри пробивни инструменти, от типа на съвременните боргии. Но остава основната загадка, какво са използвали тракийските майстори, за да увеличат предмета, който изработват, за да могат да гравират или моделират изключително фините детайли на накитите.

 Първите доказателства за използването макар на примитивни методи за увеличение на предмети могат да се намерят още в древноегипетските йероглифи. Според Хризип, самият Архимед при изследване законите за пречупване на светлината е носел със себе си кристал за корекция на зрението. Първият писмен материал на тази тема е оставен от Луций Сенека, който забелязва увеличението на буквите, наблюдавани през стъклен балон, пълен с вода. Император Нерон, когато е гледал гладиаторските игри в своята ложа, е използвал за увеличение изумруд. Ние не знаем в древността дали тези изследвания имат някакво голямо практическо или научно приложение.

Във витрините на Регионалния исторически музей - Сливен са изложени великолепни образци на тракийската торевтика. Шедьовър представлява бронзова дръжка на кана с пластични глави на Селен и Аполон. Невероятното майсторство на изработка говори за една дългогодишна традиция в металопластиката. Грешка е всички красиви произведения на ювелирното изкуство да се причисляват на древно гръцките ателиета. Несъмнено в Тракия съществува една много добра школа, която разпространява своите произведения в Балканският полуостров, Мала Азия и северното Причерноморие.

Следващ образец на древното тракийско изкуство са сребърните ритони. Ритонът – кентавър е с невероятно изразителна триизмерна пластика на митичното същество – кентавър. Майсторът с невероятен финес е подчертал чрез чертите на лицето емоционалното напрежение, което излъчва кентавъра. Великолепно насочва вниманието на зрителя към основните елементи от скулптурата, чрез подчертаването им посредством позлатяване.

Другият ритон представя митологическа сцена – убийството на цар Приам при превземането на Троя. Образите са изключително реалистични, като посланието на иконографията е „победител – победен". Темата за фигурална украса е бил съобразяван с изискванията на тракийския аристократически елит. Тя предоставяла на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели в тях примери за подражание.
Друг пример на тракийската торевтика са пластичните сребърни украси на юзди с грифони. Митичните същества майсторски са изработени чрез техниката отливане и гравиране на отделни елементи, за да им се подчертаят специфичните качества, с които са натоварени.

С развитие на бижутерията се усъвършенстват различни техники за производство на украшения. Една такава техника е глиптиката (от гръцки glýpho, „изрязвам") Това е изкуството за гравиране на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Украсените камъни са се използвали от притежателите си като лични печати, накити и амулети (на някои от камъните са се приписвали чудодейни качества). Поради материалите, с които работи, глиптиката винаги е била изкуство за благородници и богаташи.

 Великолепен образец на тракийската глиптика е пръстенът – печат от с.Крушаре. Върху полускъпоценният камък ахат е запечатана сцената на млад мъж, който излива амфора. Образа на мъжа излъчва напрежение, мускулите са релефно изразени, а тялото е силно приведено от тежестта на амфората.

В заключение можем да обобщим, че в залите на Регионален исторически музей - Сливен може да се видят невероятни произведения на тракийското ювелирно изкуство. Древни паметници и преки свидетели на една великолепна духовна епоха и култура.

Николай Сираков, археолог в РИМ-Сливен