Сряда, 09 Март 2011 13:52    Array Печат Array
Първите земеделски общности на Балканския полуостров
Новини - История
Селищна могила Селищна могила В края на ледниковия период започва едно много бързо затопляне на климата, в резултат на което ледниците постепенно се отдръпват. Формира се нова екологична среда. Огромни пространства в Европа се покриват с широколистни гори, в по-сухите райони се образуват обширни степни пространства. В периода на т.н. Климатичен максимум ( края на VI – края на V хил. Пр.н.е.) ледниковия масив значително стеснява площта си. В резултат на това Световния океан покачва своето ниво, като водите на Средиземно море се свързват през Босфора с водите на сладководното езеро намиращо се мястото на днешното Черно море. С навлизането на голямо количество средиземноморска вода в сладководното езеро се очертават съвременните граници на Черно море, като стотици метри от сушата остават под вода. В резултат на това заливане, гъсто населени блестящи праисторически култури биват унищожени.От тук идва легендата за всемирния потоп запазена в паметта на много народи по света.

Климата на Балканския полуостров се затопля, като района южно от Стара планина е значително по-топъл и създава благоприятни условия за отсядане.

През XIV – XI хил.пр.Хр. Балканският полуостров е обезлюден. Старото палеолитно население мигрира далеч на север следвайки обектите на своя лов - студенолюбивите стадни животни.

В същото време в Близкия изток се наблюдава демографски бум, който е последица от „неолитната революция". Също така там се наблюдава и тревожната тенденция на недостиг на площи подходящи за земеделие. Това принуждава раннонеолитното население да търси подходящи места за заселване, като то мигрира на запад към Балканския полуостров.

Преселването на неолитно население от Мала Азия към Балканския полуостров става в средата на VII хил.пр.Хр. Проникването във вътрешността на полуострова се осъществявало по теченията на големите реки. Различните части на полуострова предоставят различни климатични и природни условия за развитие на неолитното стопанство, като тези дадености определят и степента на развитие на културите.

 Разположението на селищата зависи от такива места, които имат непосредствена връзка с долини и са в близост до заливната тераса на равнините. В най-плодородните райони на Балканския полуостров населението дълготрайно отсяда, като наслояванията на жилищата образуват селищни могили. Сградите се строят плътно една до друга, подредени в редици и разделени от тесни улички. Някои селища имат изградени оградни стени или друг вид фортификация, фиксиращи границите на поселението. Жилищата, които се строят в северните части на полуострова са землянката и надземни сгради в южната част. Формата на неолитните семейни жилища е квадратна или леко правоъгълна. Вътрешното пространство е разпределено като са обособени складово помещение – за зърно за посев, кухненски сектор с пещ и съдове, хромел за стриване на зърното, спално помещение и място за вертикален тъкачен стан.

Неолитното население идва с уменията на земеделски производители. Те донасят със себе си култивирани растения, които разпространяват по нашите земи.Основни култури, които отглеждат са – едно и двузърнестия лимец, многоредния гол ечемик, многоредния плевест ечемик, лещата, меката пшеница. Мотиката и дървената копачка са основно земеделско оръдие. По – късно се въвежда сохата /вид примитивно рало/ като земеделски инструмент. Житото се жънело с сърпове от рога на животни, в които са били закрепвани посредством смола кремъчни зъбци. С хромелните камъни са стривали зърното и са приготвяли брашно.

Животновъдството е втория по значение отрасъл на стопанството. Населението отглежда овцата, козата, говедото и свинята, като в началото дребния рогат добитък е преобладаващ, но по-късно едрия рогат добитък става доминиращ. Домашните животни са източник на месо, мляко, кожи, вълна, рога за производство на сечива. Говедото освен това се използва за влачене, оране, транспорт на тежести и др.

Ловът вече има спомагателна роля за неолитното стопанство, така както и риболовът и събирачеството.

 Създава се едно ново производство – керамичното. Човекът за пръв път в своята историята извършва изкуствено физико - химически процес в природата, като превръща неорганичен материал от едно състояние в друго. От всеобщо разпространената в природата инертна суровина – глината, чрез прибавяне на вода, органични и неорганични примеси, се формоват предмети. След извършване на процеса изпичане с огън се получават нови полезни за човека продукти. Основно се произвеждат керамични съдове. Те се изработват на ръка, като за образец на формата служат цветовете на цветята. Произведените от човека съдове, наред с чисто практическата функция, с която са натоварени имат и естетическа функция. С формите и украсата си те отразяват вкусовете и модните предпочитания на древния човек.

Към края на VI хил.пр.Хр. етапът в развитието на производителните сили е изчерпан. Каменните, кремъчните и костените оръдия на труда напълно са изчерпали своите възможности, тъй като те са стигнали максимума на своята производителност. Най – подходящите терени за земеделие вече са заети. В животновъдството, говедото вече е доминиращо животно.

За по-нататъшното прогресивно развитие на обществото и икономиката са нужни разкриването и овладяването на нови суровини, които да задоволят все по- нарастващите нужди на населението. Такава суровина се оказва медта. Откриването на медта е обективна предпоставка за метализация на древното общество. Металургичното производство води до качествено нов начин на живот на обществото.

Николай Сираков РИМ Сливен