Неделя, 13 Март 2011 11:43    Array Печат Array
Цивилизацията на обществото на първите метали
Новини - История
 Към края на VI хил.пр.Хр. неолитното население на Балканския полуостров изживява бурен икономически, демографски и културен възход. Акумулираният потенциал в населението по нашите земи няма в дадения исторически момент равен на себе си. Това предпоставя и търсене на нов, качествен начин на развитие на производителните сили. Възможностите на каменните, кремъчните и костените оръдия на труда са достигнали максимума на своето производство. Откриването на медта дава нов тласък в развитието на обществено – икономическите отношения в древното балканско общество. Медта е лесен за обработка метал, а наличието на медно – рудни залежи са предпоставка за бързата метализация на неолитното общество.

Предимството на населението по нашите земи е наличието на много места на медни руди в Балканския полуостров. През този период са разработвани многобройни находища в Северна Тракия (Мечи кладенец, край Стара Загора), в Източна Сърбия ( Рудна глава, Майданпек) , Меден рид край Бургас и др. Медта представлява изключително богатство за времето си, тъй като притежава 30 пъти по-голяма производителност от каменните оръдия на труда. Териториите, богати на медно-рудни залежи, дават на населението на Балканския полуостров изключително предимство спрямо хората от нерудните райони. Това превръща Балканският полуостров във водещ икономически фактор в древния свят.

 Натрупаните традиции през неолита в областта на изпичането на керамика, като усвояването на техниката на редукция в пещта, която е местно източнобалканско откритие, така също и наличието на близки до повърхността залежи от медна руда води появата на металургично производство. Достигането на същинско металургично производство и рудодобив е продължителен процес. Едва в началото на V хил пр.Хр. през късния енеолит се формира целият комплекс за осъществяване на организиран рудодобив и металообработване. Това позволява широка и масова употреба на медни оръдия на труда. Последното от своя страна довежда до структурни изменения в обществено – икономическия живот на обществото.

Добивът на медна руда и производството на метал позволяват да се активизират интеграционните процеси в рамките на Балканския полуостров, като границите на отделните култури постепенно се заличават и се оформят големи етнокултурни комплекси. Изгражда се структурата на енеолитната търговска мрежа, като Черно море се превръща в най – важната комуникационна артерия. Населението започва да осъществява контакти с околните земи, като срещу метални произведения са получавали злато, мида спондилус, денталиум, кварцитни, ахатови, халцедонови маниста, обсидиан и други ценни суровини. Системната обменна търговия стимулира вътрешнообщинната и междуобщинната специализация, с което се дава тласък в развитието на производителните сили на обществото. Показател за това е керамичен съд, изложен в РИМ – Сливен, на който са поставени два печата от древния майстор, с които се удостоверява качеството на продукта.

Земеделието през медно-каменната епоха се намира на много високо равнище, което осигурява богати реколти, които осигуряват достатъчни излишъци, с които да бъдат изхранвани друг вид население, изключено от земеделския труд. Това води до възникване на второ разделение на труда, като изключените от земеделието контингенти хора се занимават със специализирани производства или изпълняват социални и религиозни функции.

 Освободеното от земеделски труд население се квалифицира, като най-отчетливо се обособяват категорията на рудокопачите и ковачите, които фактически определят физиономията на енеолитната икономика.

През енеолитната епоха се наблюдава все по-осезаемо имуществено разслоение сред населението. Тази диференциация показва отсъствието на матриархални традиции, като обществената значимост на мъжа се засилва. Оттук може да се направи извода, че патриархалната структура на обществото е продукт на обективното развитие на обществено – икономическите отношения в края на медно-каменната епоха. Очертава се една привилегирована прослойка от населението, състояща се от мъже, в чиито ръце са съсредоточени огромно количество богатства. При енеолитните погребения се наблюдава тенденция, на количествено и качествено натрупване гробни дарове в гроба, които отговарят на общественото положение на погребания.

През енеолита се появяват и първите писмени знаци – пиктограми. Повторението на едни и същи знаци и мотиви по съдове, капаци, пластика, допускат, че те не служат само като украса, а вероятно са носители на точно определена информация, позната на населението, от култово-магическо естество. Възможно е пиктографските знаци да са предавали и запазвали един минимален обем информация, отговаряща за нуждите на култа, социално-икономическите отношения. За съжаление тази прото - писменост не намира по-нататъшно развитие в резултат на непредвидените събития, които сполетяват Балканския полуостров.

Към края на IV хил.пр.Хр. постепенно отзвучава климатичният максимум. Ледниците на планетата са почти стопени и световният океан навлиза навътре в сушата. Водите на Средиземно море се свързват през Босфора с водите на сладководното езеро намиращо се мястото на днешното Черно море. С навлизането на голямо количество средиземноморска вода в сладководното езеро се очертават съвременните граници на Черно море, като стотици метри от сушата остават под вода. Залети са огромни площи плодородни низини и са унищожени блестящи енеолитни култури. Подпочвените води се покачват и заблатяват основните обработваеми площи, използвани от енеолитното население. С това е ликвидирана базата на древното земеделие, което е икономическа основа на цялата система на Балканския полуостров.

Друг съществен фактор е и експанзията на номадски племена проникнали на Балканския полуостров през Северното Черноморие. Тези племена развиват номадски тип икономика, като опитомяват за първи път коня. Екологическият колапс сполетял планетата стимулира носителите на номадски тип икономика да потърсят по благоприятни терени за живеене. Не по- малък фактор за тяхната експанзия към Балканския полуостров са богатствата на най – ранните металургични центрове в Европа. Максимално възползвайки се от екологичната катастрофа на този район те насочват натам своята експанзия. Всичко това е съпроводено от колосален демографски колапс на населението и запустяване на обширни територии.

Местното енеолитно население, носител на една висока култура, открило металургията, прото- писмеността слиза завинаги от историческата сцена, за да даде път на носителите на тракийската култура.

Николай Сираков, археолог в РИМ-Сливен