Вторник, 22 Март 2011 16:33    Array Печат Array
Епохата на бронза
Новини - История
Бронзова култова брадва Бронзова култова брадва Настъпилия екологичен колапс в началото на IV хил. пр.Хр., обхващащ Югоизточна и Централна Европа слага край на земеделските медно-каменни култури. С колосален демографски колапс и запустяване на огромни територии завършва най-славната част от праисторията на нашите земи. След края на медно-каменната епоха настъпва т. нар. преходен период, който е няколкостотин години.  При всички селищни могили се наблюдава прекъсване, като при много от тях животът се подновява през ранна бронзова епоха. Наблюдава се масираната експанзия на номадско население от Бесарабия към Балканския полуостров довела до етнокултурни трансформации.
Допуска се, че новодошлите са носители на тракийската култура и са част от разпадналия се вече индоевропейски етнически конгломерат. Възниква големия Трако – Троянски ранно бронзов етнокултурен комплекс. В общо исторически план през този период се постига такова фундаментално откритие като сплавите (мед + калай, арсен). Металът вече носи първите признаци на легиране с арсен. Важно предимство на бронза пред медта е, че той е много по – твърд и по – устойчив на корозия. С въвеждането на бронза в масова употреба металните оръдия и оръжия трайно изместват каменните. Същевременно обаче селищната система през ранната бронзова епоха се различава от предходната. По правило селищата са съществували сравнително кратко време и дебелината на строителните им хоризонти е много по- малко. Освен в равнините, селища се появяват и върху естествено укрепени планински върхове или върху неукрепени височини. В редица случаи се наблюдава йерархия на селищата, като около едно централно селище са възникнали по- малки сателитни селища.За пръв път през ранна бронзова епоха някои селища са укрепени с каменни стени. Карановска селищна могила Карановска селищна могила Въвеждат се и т. нар. абсидни жилища. Някои от по- големи обекти са селищните могили при с.Езеро, Дядово, Драма и Караново. Важен фактор в развитието на стопанството през бронзовата епоха е използването на коня. Той става важно средство за превоз и пренос едва през второто хилядолетие. Но не само това. Във вътрешноконтиненталните степни райони на Евразия конят става основно животно в стопанството на много народи, които по силата на вътрешни обществени условия се превръщат в подвижна сила и опасни съседи на земеделските племена на Юга. Така се създава и онази естествена диференциация между номадските народи и уседналите земеделци.
С бронзови накрайници на дървените рала обработката на земята се усъвършенствала. Това довежда до по – голямо производство на селскостопанска продукция и освобождава една значителна маса хора от аграрна дейност. Създава се вече нов тип дейност – на професионалния воин. Бронзовите оръжия-стрели, копия, мечове, дават невероятно технологично предимство за воина, като войната започнала да изглежда лесно занятие. В съперничеството за злато, земи и власт племената враждували и често воювали помежду си. Войната станала част от човешкото ежедневие.
Великолепни образци на оръжия от бронзовата епоха може да се видят в залите на Регионален исторически музей – Сливен. Краят на третото хилядолетие пр. н. е. настъпва с пълното господство на бронзовата култура в почти всички обитавани земи на Евразия. В големите средища на земеделската култура се разпада окончателно родовата структура на обществото, създава се класова организация и наченки на държавност на няколко места. Постепенно отпада матриархата и се утвърждава патриархата. Създалата се вече аристокрация начело със своя предводител цар – жрец, оформят т.н. войнска каста, която се занимава основно с воденето на войни и грабежи и обикновени общинници, които обработват земята. Появява се и робството. Общественото неравенство създава несигурна обстановка вътре в племето и междуплеменните отношения. Изграждането на солидни каменни укрепления, допълнени с ровове и валове, говорят за несигурността, която битува през тази груба епоха. Многобройните находки от нашите земи, които имат паралели в Мала Азия, Троя, Континентална Гърция и островите в Егейско море говорят за паралелно развитие и интензивни връзки между населението от Тракия и егейско-анатолийския свят.
Към края на XII в.пр.Хр. етапът в развитието на производителните сили е изчерпан. Бронзовите оръдия на труда са достигнали максимума на своите производителни възможности. Земеделието е достигнало оптималните възможности на тази епоха. За по-нататъшното прогресивно развитие на обществото и икономиката са нужни разкриването и овладяването на нови суровини, които да задоволят все по- нарастващите нужди на населението. Такава суровина се оказва желязото. Откриването на желязото е обективна предпоставка за технологичен скок в развитието на древното общество.

Николай Сираков – археолог в РИМ - Сливен