Събота, 09 Април 2011 12:20    Array Печат Array
Марин Кавръков: Не се чувствам като екшън герой, просто си свърших работата
Новини - Интервю
 - Г-н областен управител, минаха три седмици от банковата драма в Сливен. Покрай всичко изговорено по темата, се чуха обвинения и към вас, че сте държали служителите на Областна управа като заложници. Защо тези хора бяха евакуирани едва 6 часа след началото на драмата в съседната банка? 

- Минаха три седмици и се потвърди нашата поговорка, че всяко чудо е за три дни. В Сливен отдавна не сме имали подобна ситуация, и беше нормално общественият интерес да бъде насочен към града ни, за жалост, по един не съвсем приятен повод. За мен това е затворена страница. Има най-различни коментари, всеки има право да мисли, каквото иска, в зависимост от своята компетентност и това доколко познава проблема. Моята позиция е, че това беше перфектна операция на службите за сигурност. Резултатите са, че няма пострадали сред заложниците, няма пострадали граждани, няма сериозни материални щети на частни и публични имоти около банката, и най-важното е, че извършителят излезе жив и здрав и сега е в ръцете на правосъдието. Не съм виновен, че се наложи моите хора да стоят в сградата 6 часа, ситуацията го наложи. Не мога, при положение, че от едната страна бяха въоръжените полицаи, а от другата – въоръженият грабител, аз да извадя хората през парадния вход и да ги поставя между куршумите. Така че, първото, което направих, бе да ги прибера на безопасно място и да изчакаме подходящото време, за да ги изведем от сградата. Добре е, че нямаше паника, хората запазиха самообладание. Извеждането на хората стана съгласувано с кризисния център на МВР, с комисар Геджев, без тях нямаше как да го направя.

- Чувствате ли се като екшън герой?

- В никакъв случай не се чувствам така. Аз си свърших работата. До каква степен съм я свършил добре, други ще ми дадат оценка. Важното е, че моите хора излязоха от сградата живи и здрави. Бяха малко уплашени, затова поканих психотерапевт да побеседва с тях, тъй като забелязах, че някои момичета изпитват психически дискомфорт. Мисля, че беседата им се отрази благоприятно. Аз бях длъжен да остана в сградата, не заради екшъна, а защото тук е кризисният център на цялата област. Службите си сформираха временен кризисен щаб, но по закон тук е кризисният център на областта, тук са сървърите на всички служби, а аз отговарям за това имущество, което обслужва редица институции. При спиране на тока, а при подобни операции обикновено полицията спира тока, аз не мога да оставя оборудване за половин милион евро без контрол. Затова още на петата минута вдигнах моя кризисен щаб и предприехме действията, които по план трябва да изпълняваме. Работехме, защото можеше да се наложи да се мобилизират медицински работници, да се повикат сили от гражданска и противопожарна защита и т.н. Слава Богу, не се наложи. Но я си представете, че беше използван газ – сълзотворен или приспивателен, и духне вятър, който да обгази близките блокове. Кой център ще работи тогава? Полицаите имаха достатъчно работа по отношение извеждането на заложниците и неутрализирането на грабителя. Останалите дейности за защита на гражданите са работа на областния управител и на нашия кризисен център. Това са задълженията ми. Не мога да си оставя хората и да избягам, нито да напусна кризисния център, преди да е свършила кризисната ситуация. Тръгнах си от сградата чак след като изведоха всички заложници.

- Вървейки из Сливен, чувствате ли се горд, че сте областен управител на този град?

- В този град съм роден, тук съм учил, работил, живял, познават ме много хора. Моят авторитет произлиза не от това, че съм областен управител. Така че не се чувствам по-горд от преди. От какво да се чувствам горд? От това, че си върша работата? Тук няма място за гордост. По-скоро трябва да се говори за удовлетворение или неудовлетворение. През последните две години ми се натрупаха много неща, доста работа, опитах се да задействам доста от лостовете, които държавата не беше задействала, и някъде вече имаме резултати.

- Тежък ли е постът, който заемате?

- Ако кажа, че всеки ден си подсвирквам, като идвам на работа, няма да бъда точен. Ако кажа, че е чак толкова тежко, също няма да съм прав. Истината е, че има доста работа. Времето ми се уплътнява и ако нещо ми тежи, това е примерно, че понякога нямам време дори да седна и да прочета един вестник. Работим под напрежение и времето ми е разчетено до минута, а и доста пътувам. Малко време ми остава за почивка и лични занимания, както и за четене.

- Преди време разказахме на читателите за проблема с липсата на транспорт до село Седларево, която затруднява живота на жителите там. Как може да бъде решен проблемът?

- В Седларево, съгласно транспортните схеми, въпросът е решен по документи. В случая община Сливен е направила реверанс към община Котел, защото когато става дума за линии между две общини, е приет принципът на паритета: колкото линии поддържа едната община, толкова и другата. Но нашата община е направила жест към Котел. Има девет линии, които минават през това село, а шест от тях са предоставени на община Котел да ги обслужва. Котел може да полза държавна субсидия, защото е в категорията предпланински район. Ако не използват тази субсидия, това си е за тяхна сметка. Проблемът е в това, че селото е малко и поддържането на линията не е икономически изгодно за транспортните фирми. Няколко пъти съм се занимавал с този въпрос, говорил съм и с двете общини. Щом са разписани тези линии, те трябва да се изпълняват, независимо дали е изгодно на транспортните фирми или не. Фирмите, които се участвали в търговете, са спечелили този маршрут и трябва да го поддържат. Аз не мога да накажа котленския кмет, казал съм му да следи разписанието и изпълнението на поръчките, за които са играли фирмите. Това се отнася и за община Сливен, защото и тя поддържа линия, която минава през това село. По документи селото е обезпечено с транспорт, но разписанието не се спазва. Общините трябва да санкционират фирмите за неизпълнението на транспортните им схеми. Така че, хората в Седларево имат основание да се сърдят. Решението на проблема зависи от общините.

Интервюто взе Гергана Христова