Събота, 24 Март 2012 19:00    Array Печат Array
Заветите на Тато във властта на Борисов
Новини - Позиции
 Последните рокади в правителството на Бойко Борисов предизвикаха буря във вече полупразната чаша вода, на която увеличаващите се песимисти оприличават управлението на ГЕРБ. Новината, че двама министри – единият съвсем предизвестено, а другият – донякъде изненадващо – си отиват, възбуди крайно емоциите на журналистическото братство. И то дотолкова, че колегите дори "забравиха", че в края на миналата седмица Борисов трябваше да ходи по магазините и лично да сваля цените на яйцата.

След като премиерът се разгневи на "платените политолози", редица техни колеги (правилните, и вероятно – неплатени) благоговееха по цели дни върху извършените промени. Но истината, е че правителствените промени от седмицата са

повторение на кадровия стил на Тодор Живков

или Тато, както "нежно" го наричаше народът навремето.

Ето и няколко доказателства. В началото на мандата си, когато се чувстваше най-силен, Борисов се обгради в правителството с експерти или поне с хора, които минават за такива. През 60-те години на миналия век, след като утвърждава властта си над партията и държавата, и след частичното отминаване на властта на партизанското поколение, Тодор Живков започва да се обгражда с експерти в сферата на държавното управление. В правителството в различни периоди и предимно в стопанските и идеологическите ведомства влизат съвсем компетентни и стоящи далеч от партийния апарат интелектуалци, учени, стопански дейци. Учени като историците Александър Фол и Илчо Димитров, академикът – медик Радой Попиванов, художникът Светлин Русев, поетите Любомир Левчев и Павел Матев, професорът, преподавал инженерство в Германия, Иван Попов, дипломатът и журналист Иван Башев, са само част от чисто експертните назначения в правителството на Живков. Разбира се, поговорката "нерде Ямбол, нерде Стамбол" може да се приложи във вида "нерде Светлин Русев, нерде Трайчо Трайков". И в почти всички случаи в полза на кадровата политика на прототипа Тато, а не на копието Борисов. Но още при Живков правило бе, че именно тези експертни фигури са били най-удобните бушони, когато укрепването на личната власт изисква кръвопускане и ритуални жертви. Те – експертите – си отиват безславно, защото казано по Бойковски – "не влизат в час". Тогава идва времето на "тежката партийна артилерия". Самото убеждение, че един партиен кадър може да "оправи" това, което един експерт от системата е "забъркал", си е

чиста управленска перверзия

Но изглежда, че този номер е минавал както по времето на Живков, така и сега – 30-40 години по-късно.

Самият факт, че Борисов говореше за "тежка артилерия от ГЕРБ", която ще вкара в управлението, ако редовият кюстендилски доктор "не влезе в час", е повторение на един друг похват на тоталитарния социализъм. Според този похват партийният апарат има първенствуваща роля, спрямо държавния. Преди 1989 година в повечето (с малки изключения) държави от Източна Европа или соцлагера, строго спазват съветската практика, че над всяко министерство има съответен отдел на Централния комитет (ЦК) на съответната партия–държава. Дългогодишният личен съветник на Живков Нико Яхиел го обяснява кратко и ясно в мемоарите си "Тодор Живков и личната власт". Например, министърът на земеделието е подчинен на отдел "Селскостопански" на ЦК, този на културата – на отдел "Култура", а министърът на химическата промишленост, енергетиката или на металургията – на съответния сектор към отдел "Промишленост". Всяко основно решение – кадрово, управленско и финансово, се съгласува с "тежката артилерия", макар формално министърът да стои много по-високо от завеждащия на отдел.

Сега възможността един министър да се отчита на новия партиен номенклатурчик от ГЕРБ

бе обрисувана чудесно от самия премиер Борисов. Защото именно той обяви, че Десислава Атанасова, която е проверен партиен член, е "много повече от министър". Другият нов министър Делян Добрев има биография, която също много напомня на един стар кадрови "маньовър" в стил Бай Тошо. Преди 1989-а България формално се управлява от коалиция между водещата БКП и БЗНС, на който са "поверени" маловажни или проблемни министерства – най-често на правосъдието, на горската промишленост, на съобщенията и на здравеопазването. Но всеки от тези министри от коалицията има зад гърба си един партиен наблюдател, който следи всяка негова стъпка и действие. В качеството му на първи заместник-министър на него му се присъжда министерски ранг, а той става напълно равноправен с "шефа" си от коалиционния партньор. По подобен начин и бившият депутат от ГЕРБ Делян Добрев бе просто партийният функционер, поставен да въвежда ред в ресор "Енергетика", докато начело на цялото министерство стои безпартийният (т.е. "недотам надеждният") експерт.

Любим похват на Живков бе да лансира млади кадри,

а Борисов прави същото – например, Лиляна Павлова, Диана Ковачева, Делян Добрев, Десислава Атанасова. Целта на Тато бе проста – младите кадри да останат дълго време в позиция на коленопреклонна благодарност към Първия, който им е дал път в живота, и, разбира се, да не могат да бъдат негова пряка конкуренция заради младостта и неопитността си.

Живков е имал и един друг прийом, който Борисов обича да прилага. Когато е трябвало да се свали някои, който вече е неудобен, в сила влиза формулировката "Той не оправда доверието, той ни излъга". По тази формула във времето, в което кризата от 80-те години на миналия започна да чука на вратата на социализма, Живков започва да сменя един след друг висши кадри. Целта – да спре веригата на вината преди тя да стигне до естествения си източник – първото лице във властта, което еднолично определя политиката, стратегията и кадрите.

Чисто Живковска е и схемата на уволненията

– мълниеносна. Другите, които са били нарочени, но са оставали още някой и друг месец в ръководството, постепенно са били изолирани от колегите си, които са отказвали да говорят с тях, да ги канят на гости или дори да говорят по телефона. Александър Лилов, по спомени на колеги, е свалян почти година, както и Трайков – тук критика, там сигнал, един отменен негов доклад, една статия, която е спряна, и ... Лилов изпада в изолация, след която "доброволно" подава оставка с мотива, че иска да се занимава с наука. Трайков също получи "жълт картон" преди година, Борисов го предупреди да не говори пред медиите, после го нахока...

Случи се и нещо напълно срамно – послушните проправителствени медии едва ли не с радост разказаха как всички министри просто изолирали Трайков в самолета и не искали да говорят с него или да седнат на съседната седалка. А нали годината в календара е 2012-а, а не 1972-а, например. Изолирането на един колега, на когото довчера си се подмазвал, с когото си работил, когото си канил на гости, с когото си ходил на почивка, е акт от тоталитарния режим, акт на страх и нежелание да си навличаш "неприятности". В нормални европейски условия той е немислим, защото в Европа падането на един политик е просто промяна на служебното му положение, а не осъждане на политическа и гражданска смърт.

Така стои и въпросът с "мотива" да се уволни Трайков – бил на плаж в Катар, вместо да ходи да спасява положението с форум, който впрочем е бил в полето на отговорност на друг министър – Николай Младенов. Сега

послушковците се присмиват на плажуващия Трайков,

но е очевадно, че това е повод. А причината е съвсем друга, ще видим каква. Но много по-лесно е да махнеш един министър с подобен мотив. Ама само как звучи: "Пече се, гадът, на плажа в Катар. А нашият Бойко се поти и бачка. А ние – народът – мизерстваме. Но Бойко му показа къде зимуват, пардон – къде плажуват – раците...".

По подобен начин през 1988 година със саблен удар е махнат Чудомир Александров, който е член на Политбюро и оргсекретар, тоест – кадровик и контрольор на партийните структури на БКП. А мотивът за уволнението звучи почти толкова нелепо, колкото "плажа" на Трайков – съпругата му била от вражески произход, който той прикрил от партията и народа. Последното е напълно невъзможно, защото човек с подобни постове е бил проверяван до девето коляно, при това неведнъж. Но когато Партията каже нещо, то автоматично става вярно – и тогава, и сега. Ако Партията каже, че си бил на плаж, когато по телевизията се вижда, че си бил на форум, то ти си бил на плаж, защото на кого да вярваме – на очите си, или на Бойко. На Бойко, естествено!

Но все пак не всичко е претоплен тоталитаризъм. Има и нов момент – Трайчо Трайков не си затрая. Той се оказа единственият (засега) висш кадър в това управление, който отказа да си посипе главата с пепел, да клекне в къщи и да ближе рани, докато довчерашните му колеги се упражняват в неговото обругаване, хвърляйки му по тоталитарному и своите грехове. Трайков заговори и не спести нито критики, нито гледни точки, нито истини. А това вече е положителен знак – в тоталитарния режим "Борисов" вече има пукнатина...

Теофан Германов

Източник:http://argumenti-bg.com/13896/zavetite-na-tato-vav-vlastta-na-borisov/