Четвъртък, 18 Октомври 2012 18:06    Array Печат Array
Данък върху бедността
Новини - Позиции
 Доверието се гради с търпение, с доказателства и най-вече с предвидимост. Такова би трябвало да е доверието между управляващи и управлявани, между държава и общество. Факт е, че през последните години това доверие не само, че не съществува, но и се прави всичко възможно, за да се постигне точно обратният ефект – да се отдели обществото от властимащите, а те на свой ред да могат да променят съдбата му, без да проявяват съпричастност и отговорност.
Поредната изненада на правителството беше решението за въвеждане на данък върху лихвите по депозитите. Само за няколко дни общественото пространство бе залято от коментари и мнения по въпроса, но така и не стана ясно, какво точно се цели с този механизъм и какъв ще бъде крайният ефект върху всички заинтересовани страни. Преди по-малко от месец Министерство на финансите упорито твърдеше, че такава идея изобщо не се обсъжда. Колкото и абсурдно да изглежда на пръв поглед, това решение не е по-различно от всяко друго взето през този мандат. И колкото по-неприложими и неприемливи за нормалната логика са те, толкова повече кабинетът ги приема за удачни и разумни.
Експертността не е необходима. Тя дори се счита за вредна. В конкретния случай, никой не потърси мнението на банките, дори от БНБ разбраха в последния момент – от медиите. Това не само изглежда несериозно, но и има шанса да бъде поредният безсмислен ход, който да предизвика бурни насмешки в чужбина. Вече дори се появиха заглавия в чуждестванния печат, че Дядо Коледа ще сурвака българите с новия данък върху лихвите. Всъщност, не би могло да се очаква друго развитие от нещо, което първоначално се гради върху хаос и дезорганизация.
Отново липсваше координация между министъра на финансите и министър председателя. Според Симеон Дянков не се очакват големи приходи, а по-скоро целта е да се „премахне тази несправедливост", т.е. да се обложи с данък и този доход. Според Бойко Борисов, от друга страна, данъкът е нужен, за да се набавят необходимите 130-140 млн. лв. за увеличаване на пенсиите. Защото така били обещали. С други думи, ако не се наложи този данък, пари за пенсии няма да има. На какво бяха основани тогава дръзките обещания преди няколко месеца, че пенсиите догодина със сигурност ще бъдат по-високи, поне със 7%?! На същия принцип се даваха и обещания за намаляване на цените на стоките – казва се нещо, а после се мисли изобщо възможно и изпълнимо ли е то и доколко наистина ще помогне на хората и ще подобри начина им на живот.
В Ирландия, например, данъкът върху лихвите по депозити се прилага от началото на 80-те години и е в размер на 30%. От него обаче са освободени хората над 65 години, както и тези, чиито доходи са под 18 000 евро или 36 000 евро за семействата. Специални преференции ползват и хората в неравностойно положение и социално слабите. Друга особеност на този данък е, че е предоставена възможност при срочни депозити до 5 години и до определен размер лихвата да не се облага. Не случайно за него се използва акронимът DIRT (в буквален превод – „мръсотията").
У нас още от самото начало, без да се подлага на обсъждане и анализ, беше прието всички депозити да бъдат облагани с 10% данък върху лихвите. Независимо дали спестяванията са от работна заплата, от наследство или дарение и независимо от статута на техния собственик, всички ще бъдат по равно таксувани.
Безспорно това няма да доведе нито до нестабилност на банковата система, нито до отлив от спестявания. Белите пари за черни дни няма къде да отидат, освен в банките. Няма да се стигне и до повишаване на инвестиционната активност – ако имаха рентабилна алтернатива за инвестиции, със или без данъка хората щяха да насочат разполагаемия финансов ресурс към бизнес, който да генерира доходи.
Единственото, което би постигнало това поредно необмислено управленско решение, е унизителното и задълбочаващо се усещане за обедняване и ощетяване на населението. При това без ясни и принципни правила. Както казва Достоевски, бедността не е порок, в нея човек може да запази вроденото си благородство, но в нищетата – никога и никой.

Юлия Добрева

Източник: http://argumenti-bg.com/19670/danak-varhu-bednostta/