Понеделник, 22 Октомври 2012 23:49    Array Печат Array
Образованието ни е приоритет. Дали?
Новини - Позиции
 „Купете си един принтер и копирайте учебниците от интернет. Ще ви излезе безплатно." Този съвет дочух в тролея в отговор на една майка, която се чудеше как да купи учебници по английски език на детето си. Учебниците стрували 70 лева. След този кратък диалог, след като се разминеш с пенсионерите, които едва кретат, но усърдно бутат количики, пълни със зарзават и шишета минерална вода, неизбежно ти остава леко горчив вкус. Не от нещо конкретно. А като сбор от малки конкретности.
Учебниците вероятно не са осигурени от Министерството. Затова и струват толкова. Избрани са от конкретното училище и от конкретния преподавател. Минималната работна заплата в страната към този момент е 290 лева. И дори да получаваш повече от това, издръжката на един ученик си остава сериозно перо в семейния бюджет. В много български семейства с ученици често изборът е между храна и учебни пособия.
Конкретно за тролея – освен майката, и ние бяхме осведомени откъде да си купим принтер за 40-50 лева – говореха високо. Въпреки сподавения смях на двама младежи в края на тролея, аз се замислих,. че инвестицията си заслужава.
Да, не е справедливо спрямо авторите – имат авторски права. Да, но справедливостта, оказва се, не е за всички.
Като по поръчка, в същия ден бяха бяха представени резултатите на първото изследване за уменията на 12-годишните ученици. Резултатите са определени като „стряскащи". Кривата на грамотността на нашите шестокласници (а и не само при тях) пада рязко надолу. Също както и интересът им към ученето, доверието в училището, очакването, че тази инвестиция ще има възвращаемост.
При проучването, проведено от Държавния център за контрол и оценка на качеството на образованието и Фондация "Заедно в час", подложили децата на тестове по четене и по математика – основни предмети. И установили, че една четвърт от шестокласниците са с много ниска грамотност.
Това не е първото изследване, което показва действителността. Въпросът е как проблемите на сегашната действителност да бъдат решени с програми за близкото бъдеще. Защото покрай тези плачевни резултати и искането на синдикатите да бъде отделен 4% от БВП за образование, покрай масовото обедняване, покрай поредния сезон на пошлостта растат нашите деца. В ежедневието им може да има много свободни часове, но в техния живот няма свободен час, нито час, в който да бъдат обучавани за важните неща в живота, с конкретни примери.
След двадесет години преход и обществото, и държавата ни са сякаш на изходна позиция. Четене на трудовете на Айн Ранд и следване философията на Робърт Кийосаки се оказаха неприложими в наши условия. Животът на улицата е тотално различен с това, което показват от телевизора. Животът днес поставя своите конкретни малки въпросителни, от чиито отговор ще зависи животът ни утре.
Хубаво е образованието да е приоритет. Но не само на думи, а и на дела. Защото от толкова много заявени приоритети, накрая ще се окаже, че нямаме такъв...

Весела Веселинова

Източник: http://argumenti-bg.com/19737/konkretni-vaprosi-s-razmiti-otgovori/