Вторник, 23 Октомври 2012 11:53    Array Печат Array
Заслужени награди за героите на Карандила
Новини - Позиции
 Когато на 7 октомври вечерта планината над Сливен пламва, трима млади сливенци решават да тръгнат към пожара и заедно с горски служители и пожарникари да помогнат за потушаването му. Имената им са Боян Атанасов, Петко Петков и Иван Каравелов. Да помага  тръгва с офроуд джипа си и Атанас Стефанов.  На място се оказва, че изпратените пожарни автомобили не могат да стигнат до огнището, заради пресечения терен. Тогава Наско започва да извозва с джипа си на няколко курса гасаческите екипи до огъня. Всички заедно успяват да спрат огъня. И да се превърнат в героите на Карандила, както ги нарекохме в предишна публикация по темата. 

Днес четиримата смели мъже получиха грамоти и плакети заради проявената си гражданска позиция. Кметът Милев, който им връчи наградите на общината, заяви, че е възхитен от тяхната отзивчивост и от ентусиазма им. И допълни, че се надява четиримата мъже да станат пример за останалите сливенци.

Боян, Петко и Иван, въпреки стореното в планината, дори не се възприемат като герои. „Не съм извършил подвиг, просто направих това, което трябваше да се направи в подобен момент, сподели пред екипа ни Боян. Обичам планината, тя е едно от хубавите неща в този град. Когато разбрах за пожара, започнах да звъня на познати, за да тръгнем нагоре. Единият каза, че още не е вечерял, другият не се чувствал добре. Така се събрахме тримата с Иван и Петко и тръгнахме".

Пред медиите говори само Атанас Стефанов – човекът с офроуд джипа. И въпреки направеното от него, той посочи други за герои. „Просто бях на правилното място, каза той. За пожара ми каза едно момче от Горското – Светльо. Между другото, той направи най-голямата организация за погасяването на пожара горе. Те нямаха възможност да се качат нагоре, от пожарната изкараха два-три автомобила с висока проходимост, но нямаше как да стане. Трябваше да вървят около 10 км пеш. Аз имам офроуд джип, ходя на лов и състезания с него, но е подготвен за подобни ситуации. Затова им предложих да ги извозя нагоре, тъй като те трябваше за вървят с водни раници, с по две бутилки вода... Техният героизъм, на тези момчета, е по-голям от това, което ние свършихме. Защото едните се качиха от мандрата на Гурцов, другите – от другата страна, и вървяха с този товар 4 км едните момчета, а другите – 2,5 км. Посред нощ, в тези чукари, с едни фенерчета, с които нищо не се вижда. Не знам дали в оборудването им има нещо по-сериозно, но поведението им беше много мъжко. Хубавото беше, че успяхме да погасим пожара, защото гореше фронт от около 2 км. Около 2 часа посред нощ пожарът бе изгасен. В 4 ч. сутринта задуха такъв вятър, че ако огнището не беше загасено, може би „Комлука" и околните местности щяха да пламнат, защото вятърът се обърна, достигна скорост от 100 км/ч, нямаше да може по никакъв начин да се действа, и хеликоптери да бяха дошли".

Герои са всички, участвали в гасенето на пожара. За едните това е работа и дълг, за другите – човешка нужда да спасят нещо, което обичат. Благодарим им!